Кметът на града инж. Методи Чимев за втора поредна година ще “бракосъчетае” двойките от Дупница, които тази година празнуват “златна” и “диамантена” сватба, информират от пресцентъра на кметството. Това ще стане на тържество със спазване на всички традиции на 21 ноември в ритуалната зала на града. На тази дата се празнува Денят на християнското семейство. В момента, служителите от ГРАОН обработват цялата информация за двойките, сключили брак в града през 1954 и 1965 година, допълват от адмнистрацията.
Лек автомобил катастрофира на улица „Цар Освободител“ в Дупница, точно до градинката след разклона за „Градска градина“. Автомобилът марка „Сеат“, към 21:00 часа все още е на средата на улицата, като полиция регулира движението. На този етап няма информация за пострадали. Не е ясно и каква е причината довела до инцидента. Почти на същото място през септември миналата година джип катастрофира и помете декоративни улични лампи и изкорени дърво.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Два пожара са гасили екипи на РСПБЗН вчера в Дупница и Бобов дол, съобщиха от пресцентъра на МВР.
Кметът на Община Дупница инж.Методи Чимев изпрати сигнално писмо до Председателя на ОбС-Дупница Костадин Костадинов във връзка с липсата на разпределение на финансовите средства за спортните клубове, информираха от пресцентъра на кметството. В писмото си, градоначалникът настоява проблемът да бъде разрешен в най-кратки срокове. В бюджета тази година са заложени 120 000 лева за клубовете.
Вчера българският и дупнишки Марек надделя с 2:1 над безпомощния италиански Фулгор в мач от първенството на SECONDA CATEGORIA GIRONE P. Момчетата от Марек показаха воля за победа и я постигнаха по невероятен начин в това градско дерби. На препълнения стадион в Новегро българите показаха, че са вече един стабилен отбор. Подкрепяни от темпераментната си публика направиха празника си пълен. След последния сигнал момчетат бяха аплодирани като герои.
Нов бизнес навлиза все по-успешно в Дупница и е на път да разреши проблема с намирането на работа за доста безработни. Начинанието се реализира предимно от жени на средна възраст, показва проверка на zadupnitsa.com. Новият бизнес е изключително лесен, достъпен и най-важното, без голяма инвестиция, данъци, административни "занимавки" и още по-важното, хем се "работи" докато се приготвя обяд или вечеря и е сравнително доходоносен.
Рилският манастир ще продава ток на свободния пазар. Това ще стане възможно, след като обителта и землището му бъдат обявени за обект от национално значение на едно от следващите заседания на кабинета, пише в. „Стандарт“. За това постигнаха съгласие вчера вицепремиерът по икономическата политика Екатерина Захариева и игуменът на Рилския манастир епископ Евлогий Адрианополски. Правитeлственото решение, което ще бъде инициирано от регионалното и културното министерство, ще позволи да стартира проекта на Рилския манастир за изграждане на собствен ВЕЦ.Споразумението за проекта е подписано още преди 5 години с Международен фонд „Козлодуй“ и финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие. Изграждането на манастирската електроцентрала ще струва 2,9 млн. евро. Преди то да стане факт, трябва да бъдат изготвени и кадастралните карти и регистри за имотите в землището на обителта. Това ще се случи до края на октомври, е станало ясно още на срещата. Електроенергията от ВЕЦ-а ще е за нуждите на Рилския манастир. Допълнителният ток, който надхвърля потреблението на монасите, ще бъде продаван, а от него ще се финансира обновяването на сградите на емблематичния религиозен и туристически символ. Между бъдещата ВЕЦ и сградите на манастира ще бъде изградено подземно електрозахранване, за да се избегне зависимостта от климатичните промени. Проектът е първият по рода си в енергийната област, който се финансира от ЕБВР. Обявяването на Рилския манастир за обект от национално значение ще улесни процедурата по изграждане на водната централа. Освен това според Закона за енергетиката ВЕЦ-а ще получи право на физическа и информационна охрана.
Неправилно изпреварване е най- вероятната причина за тежка катастрофа на главен път Е79 между две леки коли .Лек автомобил "Мерцедес" , който пътува в посока София , при изпреварване на товарен автомобил ,се удря челно с лек автомобил "Волво".Водачът на "Мерцедес"-а и неговата спътничка са настанени в Благоевградската болница. По- тежко е състоянието на шофьора на другия автомобил, той е закаран в дупнишко лечебно заведение, информират от ОД на МВР Кюстендил. Приетият в дупнишка болница 21-годишен младеж след това е закаран за София. Движението е проходимо, има полицейско присъствие в участъка на произшествието. Не е затварян пътят.
Кметът на Община Дупница инж.Методи Чимев посети днес Професионалната гимназия по облекло и стопанско управление в града. Една от причините за визитата бе да се запознае със спортния салон, който бе ремонтиран наскоро. Подовата настилка бе изцяло подменена преди няколко месеца и сега се използва от детско-юношеските школи по волейбол и баскетбол, докато стане готова спортната зала през септември. Заради реконструкцията на спортното съоръжение, клубовете са разпределени по училищните салони в града, където водят заниманията си. 
"Базата на Промишленото може да се превърне в един малък спортен център. Има възможности за обособяване на помещение за фитнес и за тенис на маса. Хубавото е, че тази зала ще се използва от клубовете и след като стане готова спортната зала", коментира инж.Чимев. "В момента подготвяме документите по оперативна програма "Региони в растеж", където ще кандидатстваме за финансиране на общинските училища за ремонтни дейности, доставка на оборудване и ремонт на наличните спортни бази. Днес очаквам всички директори да внесат подробно разписаните потребности от инвестиция в техните училища, за да продължим работа с конкретика. Ще посетя и другите училища, за да се запозная на място", заключи инж.Чимев.
Поредниите читателски сигнали се получиха на редакционната поща на zadupnitsa.com. В тях се визира състоянието на летището край село Крайници след провеждането през уикенда 14 и 15 юни на 1-ят кръг на „Българския дрифт шампионат“. В сигналите се пише, че мястото е било осеяно с боклуци и автомобилни гуми, които обаче не могат да се извозят на някое от сметищата в района, а трябва да бъдат закарани на специализирано депо.
Днес в Kръглата зала на Община Дупница бяха отворени постъпилите оферти за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Изграждане на Техническа инфраструктура – водопровод и канализация към "Социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение” гр. Дупница”. Председател на комисията за провеждане на процедура е заместник-кмета по социалните дейности Крум Милев. Прогнозната стойност на поръчката е 464 370.08 лв. без ДДС. Както е известно, на терена на бившите казарми трябва да бъдат изградени по проект спечелен от Община Дупница 160 жилища.
Звездата на френския гранд Пари Волей Никола Гьоргиев изригна след втория успех на Марек Юнион-Ивкони над Монтана с 3:2 гейма вчера. Диагоналът, който от този сезон играе във френския тим и е съотборник с бившия играч на дупничани Дмитрий Бахов е брат на капитана на българските шампиони Гьорги Гьоргиев. "Всички срещи на Марек в интернет ги следим с Димата. На брат ми съм му казвал десетки пъти, че се чудя как побеждават, но днес разбрах защо бият. Просто те не са нормален отбор. Обръщат с лекота мачове от 2:1 гейма, а в днешния (вчера) двубой с Монтана ми скъсаха нервите. Само Марек може да загуби гейм от 24:20 и после да бие на 16. 
Нормално ли е в полуфинал да водиш 2:1 гейма и 24:21 и да загубиш три мачбола?! Не е нормално. А след това в тайбрека с лекота 15:10 все едно, че нищо не се е случило в предния гейм. Млад отбор срещу по-опитен тим след такова обръщане да победи е равносилно на чудо. В този отбор во главе с брат ми не са нормални. Много им се радвам и им стискам палци", комнтира Никола Гьоргиев пред zadupnitsa.com.
Директорът на РДПБЗН – Кюстендил комисар Гроздан Христов днес направи предложение до директора на ГДПБЗН главен комисар Николай Николов, 4-мата младежи, които спасиха 93-годишен жител на Усойка от пожар да бъдат наградени. Пожарът в село Усойка и развилите се впоследствие спасителни действия от страна на младежите, ви информирахме още на 1 май. Припомняме, че 21-годишният Мартин Миланов заедно с приятелите си Марио Николов и Божидар Терзийски от селото и 17-годишният софиянец Янко Малинов изведоха от горящия имот 93-годишният собственик невредим.
Страница 342 от 351
- Вие сте тук:
-
Начало
- Новини