3-ти март за много българи е само поредният почивен ден! Какво е за българите 3-ти март? Националният празник за повечето, като че ли е предимно един добре дошъл почивен ден, че покрай него, ако може и още един. Тази година още от петък 27 февруари стотици отпътуваха нанякъде, впрочем нашите национални празници винаги са белязани с “Голямото пътуване“. 110 000 българи  ще изкарат  почивните дни около Националния празник , не в България, а в Гърция и Турция, сочат данните на туристическия бранш. Други 220 000 нашенци все пак ще заложат на българското, като те са избрали да карат ски или да се съберат с приятели и роднини в някои курорти. Представяте ли си на 4-ти юли милиони американци да се изнесат към Мексико, или пък на 14 юли, денят на превземането на Бастилията, французите да отидат например в Германия. За националните флагове по къщите няма смисъл да говорим. За други българи на 3-ти март Русия не ни е освободила, а окупирала. Някои пък и до днес си признават само 9-ти септември. Дори и трапезите на 3-ти март не са празнични, за разлика от църковните празници, когато повече обръщаме внимание на яденето, отколкото на духовността. „Таз свобода нам не ни е дар!” – казва народния поет Иван Вазов и трябва поне малко да се срамуваме, че се отнасяме с  пренебрежение към честването на деня Трети март, а и не само на него. Този ден ни показва, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че 15 хиляди доброволци и опълченци, които са загинали, сражавайки се в Руско – турската воина не са дали живота си напразно. Нима това не е достатъчна причина за гордост и чест? И накрая едно голямо благодаря и за тези който все пак организираха различни прояви и показаха че има още будни българи.